Гравирана бутилка "Я камилата,я камиларя"
Преди години
често пътувах служебно с един микробус по пътищата на страната.Когато пътуваш
дълго монотонността се разчупва обикновено със слушане на радио.И така,веднъж
при едно пътуване, попаднах на някакво радиопредаване, където звучеше приятна
музика и в паузите водещите дискутираха с аудиторията.Темата на дискусията
беше(предавам по памет) „Какво означава поговорката ...Я
камилата,я камиларя...” Доста хора се включваха с предположения.Имаше много
куриозни отговори.Беше забавно да се чуят различни мнения.Признавам си че и аз
не знаех точният отговор.Беше ми любопитно да го науча.Но,това тъй и не
се случи защото аз пристигнах по обед за където пътувах,а правилния отговор
щяха да обявят в късния следобед.За съжаление нямах тази възможност.
И,преди няколко
дена ненадейно в Интернет попаднах на този отговор.Реших че ще е добре да
изработя и една илюстрация към следващия разказ.
В дълбоката древност владетел на арабските земи бил някой си Сейхат Халем.
Богати били тези земи, богат бил и Сейхат Халем. Богат и своенравен. Нямали чет
стадата му, нямали мяра владенията му, безброй били робите му. Но от всички стада
най–много обичал Сейхат Халем камилите си. И от всички камили Фахра била му
любимка, тя била на особена почит. Дванадесет роби само за нея се грижели, не
давал Сейхат Халем прах да падне отгоре и. И една нощ Сейхат Халем сънувал, че
разговаря с Фахра.В съня тя му дала съвет за решение на сложен въпрос. Събудил
се, а в главата му – кошмари. Три дни и три нощи не можел да дойде на себе си.
На четвъртия ден Сейхат Халем извикал всичките си бързоноги вестоносци и им
казал:
- Тръгвате из цялата земя и разгласявате, че който научи моята любима камила
Фахра да говори, ще му дам един керван жълтици, но ако не успее, ще му взема
главата. Тръгнали бързоногите вестоносци да разгласяват новината. Минало,
колкото се минало, започнали от различни краища да пристигат хора, решили да
опитат късмета си като се опитат да научат Фахра да говори. Сред тях имало и
такива, които разбирали езика на животните, имало и такива, които разговаряли с
тях. Един по един всички загубили главите си, тъй като не успели да изпълнят
волята на Сейхат Халем.
Един ден в двореца дошъл някакъв старец. Слугите не го пуснали, но стареца казал за какво идва,
че може да научи камилата да говори.
- Добре, приел го Сейхат Халем, какви са ти условията?
- Искам, отвърнал стареца, всеки ден да даваш Фахра на мое разположение сутрин
два часа преди слънце и вечер два часа преди залез. Искам, освен това,
продължавал стареца, никой за нищо да не ме безпокои, да ми даваш храна и пиене
всеки ден колкото аз искам и всеки ден по една жълтица в кесията ми. Ако си
съгласен с всичко това, след трийсет години ти ще можеш да разговаряш с
камилата си както сега с мен разговаряш.
- Е, е не ли много трийсет години,старче, - попитал Сейхат Халем
- Камилата е трудно животно, да беше кон, или някакъв друг добитък, щеше
по-рано да се научи да говори, но камилата е трудно нещо, пък ако не искаш,
здраве да е, ще си ходя по живо - по здраво, пък все ще намеря някъде,където да
ме оценят -обидил се стареца и поискал да си тръгне.
- Чакай, старче, спрял го владетелят. Съгласен съм, но ако след трийсет години
Фахра не проговори, ще ти взема главата, тъй да знаеш. Не пожалих никого, и
тебе няма да пожаля.
Останал стареца при Сейхат Халем, дали му отделна къща по два пъти на ден
водили Фахра при него, той я заключвал в един обор и лягал да спи. После отивал
при Сейхат Халем, вземал си обещаната жълтица и си мислел: „Ей, че глупав владетел. Де се е чуло и видяло камила да говори. Ще
проговори, когато аз стана млад. Пък за трийсет години, я аз ще умра, я Фахра-и подсмихвайки се под мустак добавил-
Я
камилата, я камиларя”.
Прочетено в Интернет.
Това е една бутилка предназначена за подарък на новодомци.Тя би стояла добре, като акцент на подходящо място.Особено ако в жилището има обособен кът за подобни предмети.Но,тъй като може да се използва и по предназначение многократно, такава бутилка е една функционална и красива вещ.
