Уличен музикант
Един
несретник, „забравил“ да закуси,
на улицата
свири с акордеон,
запява песен
звучна и красива
за морета,
за далечен дом.
Скрибуца
акордеона… стар е,
намерен на
един таван…,
а тоз
приятел – шареното куче
– играе
ролята на талисман.
За малко
спира, ръцете да починат,
поема си
дълбоко дъх,
запява уморено
тихо,
тъгата
постепенно взема връх.
Ръмят монети
– залъци надежда
за уличния
бледен музикант:
- Ех,
Шаро-о-о-о ! Бог ни не забравя,
ще стигнат
за чорба в „ресторант“.Стихотворението е написано специално за образа на бутилката, който от своя
страна е създаден, като обобщение на съществуващи улични музиканти.
