Ръчно гравирана бутилка
"Червено вино и рози"
"Славеят и розата"
Оскар Уайлд
(откъс)
.......
"- Една
червена роза е всичко, което искам! - извика славеят. - Само една червена роза!
Няма ли начин, по който бих могъл да я получа?
- Ако искаш червена роза - каза храстът, - можеш да я създадеш от музика на
лунна светлина и да я обагриш с кръвта на собственото си сърце. Трябва да ми
пееш с гърди, опрени на мой шип. Трябва да ми пееш цяла нощ, а шипът да
проникне дълбоко в сърцето ти и кръвта на твоя живот да потече в моите жили и
да стане моя!
- Смъртта е голяма цена за една червена роза - извика славеят, - животът е
много скъп за всички. Приятно е да седиш в зелената гора, да гледаш слънцето в
неговата колесница от злато и луната в нейната колесница от бисер....”
"А когато
луната изгря на небето, славеят отлетя при розовия храст и опря гърди на един
шип. Цяла нощ той пя с гърди, опрени на шипа, и студената кристална луна се
наведе надолу и се заслуша. Цяла нощ той пя и шипът се забиваше все по-дълбоко
и по-дълбоко в гърдите му и кръвта на неговия живот изтичаше от него. Първо той
пееше за раждането на любовта в сърцето на момче и момиче. И върху най-горното
клонче на розовия храст разцъфтяваше великолепна роза, листче след листче,
както една песен следваше друга. Бледа беше тя отначало, както мъглата, която
виси над реката, бледа като стъпките на утрото и сребриста като крилата на
зората. Като отражение на роза в сребърно огледало, като отражение на роза във
водна повърхност - такава беше розата, която разцъфтяваше върху най-горното
клонче на храста.
Но храстът извика на славея да се притисне по-силно към шипа.
- Притисни се по-силно, малко славейче - извика храстът, - или денят ще дойде,
преди розата да е готова.
Тогава славеят се притисна по-силно към шипа, шипът допря неговото сърце и
жесток пристъп от болка го прониза от глава до крака. Все по-люта и по-люта
беше болката и все по-буйна и по-буйна ставаше неговата песен, защото той пееше
за любовта, която постига съвършенство чрез смъртта, за любовта, която не умира
и в гроба...
Тогава от него се изтръгна още един сетен изблик на музика. Бялата луна го чу,
забрави зората и се спря в небето. Червената роза го чу, потрепера цялата от
възторг и разтвори листенца на студения утринен въздух. Ехото го отнесе към
синкавите гънки в планините и изтръгна пастирите от техните сънища. Той премина
през тръстиките на реката и те предадоха неговия отглас чак до морето.
- Виж, виж! - извика храстът. - Розата е вече готова!
Но славеят не му отговори, защото лежеше мъртъв във високата трева с шипа в
сърцето."
...........
